Вървяло си веднъж по пътя едно момче и както си вървяло, чупело орехи. Изведнъж забелязало, че един от от орехите е червив и в същия миг дяволът се изправил пред него.
   - Вярно ли е това, което разправят хората за тебе?- попитало момчето- Можеш ли да се смаляваш дот олкова, та да се промушваш през иглено ухо?   
   - Да, вярно е- отговорил дяволът.
   - Тогава ми покажи, че можеш да се пънеш в ей тоя орех- казало момчето.
   И дяволът се пъхнал през проядената от червея дупчица в ореха, а момчето го запушило с една тресчица.
   - Сега ми падна в ръцете- рекло то и пъхнало ореха в джоба си. 
   Като повървяло още малко момчето стигнало до една ковачница и помолило ковача да счупи ореха вместо него.
   - Това не е голяма работа- отговорил ковачът, взел най-малкия си чук, сложил ореха върху наковалнята и замахнал. Орехът обаче не се счупил. Тогава ковачът взел един малко по-голям чук, но и с него не можал да счупи ореха. Взел ковачът трети чук, още по-голям от втория, но и с него нищо не направил. Ядосал се и донесъл най-големия чук, който имал:
   - Ще те строша, та каквото ще да става- казал той и замахнал с всичка сила.
   Най после орехът се строшил с такъв трясък, че половината покрив на ковачницата хвръкнал.
   - Струва ми се, че самият дявол се беше скрил в този орех- казал ковачът.
   - Точно така беше- отговорило момчето.